Любовна история във филма Казабланка

Когато говорим за една наистина разтърсваща, любовна, филмова история, то за никой не би било изненада, ако кажем, че “Казабланка” е един от най- популярните филми в този жанр правени някога. Макар да е правен пред повече от 70 години той си остава вечно актуален и е сред първите избори, когато някоя от нас иска да разпусне с хубав романтичен, класически филм. Лентата е толкова сполучлива, че често и мъжете не се усещат като започват да гледат с интерес тази, според тях сапунена опера.

Действието ни разказва за един мъж и една жена, които естествено се влюбват, но жертват любовта за една по-висша цел. Филмът е изключително привлекателен и зрителят неусетно се пренася до състояние да симпатизира на любовта между Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман, но и безкористно да се откаже от нея, като принос към великото дело за победата над нацистите.

Когато е бил сниман “Казабланка” никой от участниците не е бил с усещането, че прави страхотен филм. Това е бил просто още един от филмите на Уорнър Брос. По това време Богарт, Бергман и Пол Хенрийд наистина са били звезди, а състава от поддържащи актьори също едва ли би могъл да бъде по-сполучлив – Питър Лори, Сидни Грийнстрийт, Клод Рейнс и Дули Уилсън). Продукцията е направена с по-малък бюджет и е освободен от всякакви очаквания за касов филм. Всеки от актьорите във филма е участвал в десетки други филми, създадени при подобни обстоятелства и величието на „Казабланка“ е до голяма степен е плод на щастлива случайност.

В кариерата си Хъмфри Богарт играе силни героични роли и определено му се получава добре, когато играе разочарован, наранен и обиден герой. В „Казабланка“ му е поверена ролята на Рик Блейн, американец, работещ в нощен клуб в Казабланка Мароко. Град на кръстопът за шпиони, предатели, нацисти и френската съпротива. Началните сцени от филма са по-скоро в жанра на комедията и се отличават с диалог съчетаващ цинични и уморения остроумия. Образът на Рик е представен като фигура, която лесно намира каквото иска в един корумпиран свят.

Как започва всичко

Както се изразява и героят на Богарт във филма „От всички барове на света тя избра да влезе точно в този“. Той говори за Илза Лунд (Ингрид Бергман), жената която Рик обикнал години по-рано в Париж. Под сянката на немската окупация той организира бягството им. Но тя го изоставя да чака сам под дъжда на гарата с билетите за тяхната свобода. За нещастие на Рик тя избрала Виктор Ласло (Пол Хенрийд) легендарен герой на френската съпротива.

След новата им среща спомените са завръщат и позабравените и подтиснати чувства отново излизат на повърхността. Пианистът на бара, Сам (Дули Уилсън), техен приятел от Париж е стреснат да я види. Тя го моли да изсвири тяхната любима песен. Макар отначало да отказва, Сам започва да свири мелодията. Когато Рик го чува влита гневно от задната стая с думите “Мисля, че ти казах никога да не свириш тази песен!”. Тук следва една епична сцена, в която той вижда Илза – драматичен музикален акорд отбелязва техните близки планове. Сцената се разиграва в негодувание , съжаление и в спомени за една истинска любов. Когато я гледате за първи път тази сцена може и да не ви се стори толкова силна. Това е така защото при първото гледане зрителят все още не знае за историята на Рик и Илза в Париж. Е, благодарение на нас това отпада за вас като вариант. Наистина, колкото повече гледате филма, толкова по-силно той ви въздейства.

Интригуващо във филма е, че нито един от основните герои не можем категорично да определим като лошия. Някои от тях са цинични, някои лъжат, някои убиват, но в крайна сметка всички грехове са изкупени. Никак не е лесно за Рик да се откаже от любовта си към Илза и да постави на по-високо ниво борбата срещу нацистите. “Ако бъда принуден да избирам между моята страна и моя приятел, аз се надявам, че ще бъда достатъчно смел, за да избера моя приятел.” Филмът в пълен с дилеми като тази и това го прави велик. С избори като този, които са принудени да правят основните герои, „Казабланка“ излиза извън рамките на романтичната история и се превръща в не остаряваща класика.

Например, героинята на Ингрид Бергман е поставена пред избора с кой от двамата мъже да бъде. Всички романтични трепети са така добре вплетени в хода на събитията и нишката на историята, каквато я познаваме и от учебниците, че действието е интересно и за хора, които обикновено не си падат по блудкавите отношения между двама или трима влюбени.

Стилово филмът не е толкова брилянтен като звук, обработка и т.н. в сравнение с нивото на другите холивудски продукции по онова време. Въпреки това режисьорът Майкъл Къртис и сценаристите Джулиъс Епщайн, Филип Епщайн и Хауърд Кох печелят Оскар за работата си. Една от основните им идеи е била да ни покажат, че Рик, Илза и останалите са живели в сложно време и място. Филмът е истинско богатството от подкрепящите герои – Грийнстрийт като корумпиран собственик на клуб, Лори като хленчещ измамник, Рейнс като едва доловимо хомосексуален шеф на полицията и второстепенни герои като младото момиче, което ще направи всичко, за да помогне на съпруга си. Всички те рисуват моралната сцена, в която играят главните герои.

Интересен факт е, че през 1990 г. е сниман филмът „Хавана“ с участието Робърт Редфорд и Лена Олин, който се явява своеобразно напомняне за „Казабланка“ на Майкъл Къртис. Може би не сте чували за този филм защото той никога не става особено популярен. Той е сниман съобразно холивудските практики, изискващи всички големи сцени да бъдат представени от най-големите звезди. В резултат на това, извадени от контекста, Редфорд и Олин на екрана изглеждат повече като любовници, отколкото герои. Още една точка в полза на „Казабланка“.

Гледайки филма отново и отново, година след година, много хора не го възприемат като нещо прекалено познато. Все едно слушате любим музикален албум. Колкото повече научавате песните толкова повече ви харесва. В черно-бяло кинематографията изминалите години не личат толкова колкото при цветните изображения. Диалогът е толкова свободен и циничен, че все още не би могъл да се определи като старомоден. Голяма част от емоционалния ефект на „Казабланка“ се постига индиректно и в това е неговата сила. Със сигурност няма да съжалявате ако го гледате.