Една жена с “перфектното тяло” през трийсетте години на миналия век едва ли ще бъде удостоена с втори поглед от настоящите холивудските продуценти или модни агенти. Оказва се много интересен фактът как идеалът за пропорции и женска красота се е променял с течение на времето. Всяко десетилетие си има свой образ, с който оприличава красивата жена и всяко излизане от неговите граници се счита за компромис с женските прелести. Макар и да не е толкова голяма времевата граница ще се изумите колко силно се различават еталоните на дори две съседни десетилетия. Или мъжете си менят мненията твърде често или този свят е полудял.
Факт е, че идеалната фигура на жената през последните 50 години по отношение състава на мазнини и мускули се е променил значително с течение на времето. Няма да изненадаме никого като ви кажем, че с годините се харесват все по-слаби жени, за сметка на по-пухкавите и закръглени форми станали идеал за красота от средата на миналия век. Може би това кара много момичета в наши дни почти да не се хранят и така заприличват на жертви на концентрационен лагер, придобивайки изглед, който не би се понравил на никой мъж. Поради тази причина много марки като Dove и H & M са положили усилия да включват различни модели с различни видове тялото в своите каталози и реклами. Много организации по света се опитват да помогнат на жените и момичетата да се справят със сексуализираните образи на жените, които виждаме по телевизията, билбордове и интернет. Разбира се, има още дълъг път в тази посока, който предстои да бъде извървян.
Поглеждайки назад във времето за “идеалните” жени на миналия век ще се учудим колко разнообразна е представата за “перфектното тяло”. Секс символите варират по отношение на форма на тялото, височина, тегло и тонус, като започнем от фигурата на пясъчен часовник на Мей Уест към вида на бездомно дете като Кейт Мос.
Идолът за женска красота през последния век
Гибсън Гърл, 1900-1920
Гибсън Гърл не е истинска жена, а е творение на илюстратора Чарлз Дана Гибсън на жена, в която започва да се превъплъщава идеалната женска красота в началото на века. Гибсън прави фигурата висока, с голям бюст и широки бедра, но тясна талия, като събирателен образ на младите жени, които среща по улиците.
През 1910 г. пред репортер на Sunday Times Magazine той казва “Ще ви кажа как открих това момиче. Видях я на улицата, видях я в театрите, в църквите. Видях я навсякъде да прави какво ли не. Видях я да се разхожда на Пето авеню и на работното място зад гишетата на магазините.“
Девойките от 20-те години
Девойките са били известни през 20-те години с подкъсената си коса, късите рокли и “скандалното” им поведение, като например пушенето на обществени места и карането на коли. Рядко са носели корсети, поради което не придавали такава важност на своите гърди и кръста, а често вадели на показ глезените или коленете.
През 1920 г. един преподавателят Р. Лесли описва момичетата от това време като “тип социални пеперуди … несериозни, оскъдно облечени, дрънкащи празни приказки, безотговорни и недисциплинирани, а един танц, нова шапка, или мъж с кола са от по-голямо значение, отколкото съдбата на народите.”
Мей Уест, 1930-1940
Холивудската звезда Мей Уест не е била кой знае колко по-различна от девойките от 20-те. Тя подчертавала, талията и бедрата си и се перчела с фигурата си в тясно прилепнали рокли. Уест съветва жените по онова време “Покажете вашите заоблени места – те могат да бъдат опасни и никой не може да ги избегне.”
Рита Хейуърт, 1940-1950
По време на Втората световна война идеала за красива жена се преместиха далеч от непостижими извивките на Мей Уест и безгрижните девойки от 20-те. Звезди като Рита Хейуърт са имали безупречна кожа, здрави и стройни тела и са били близки до вида на средната американска жена.
Мерилин Монро, 1950-1960
Секс символ на 50-те години са Мерилин Монро, Джейн Мансфилд и Бети Пейдж, всички те известни с дългите си крака и сладко оформените си фигури наподобяващи малко пясъчен часовник. Момичета от календарите като София Лорен и Бриджит Бардо са били истински бляскави. “Тялото е сътворено за да бъде наблюдавано, а не да се прикрива” казва веднъж Мерилин Монро.
Туиги Лоусън, 1960-1970
Заедно със сексуалната революция, 60-те години водят със себе си един нов идеал за красота – стройната и дългокрака жена. Олицетворение на този тип момичета е манекенката Туиги Лоусън. Самата тя в свое интервю от 2010 казва, че когато гледа снимките си от тогава намира визията си дори за кльощава.
Фара Фосет, 1970-1980
Идеалът за красотата на 70-те години не би могъл да бъде друг освен начинът, по който изглежда Фара Фосет. Няма тийнейджър от този период, който да не е имал в стаята си плакат на Фосет. Тъмен тен, свободно падаща дълга коса, слабо и атлетично тяло с минимално количество грим. Ето това е еталонът на 70-те.
Джейн Фонда, 1980-1990
През 80-те атлетичният тип тяло става още по-популярен и все повече жени започват да спортуват активно. Тънката талия и стройната фигура достигат апогея си през 80-те. Според едно изследване 60 процента от моделите на Playboy през това десетилетие са тежали с около 15 процента по-малко от нормална здрава жена с техния ръст. Актрисата Джейн Фонда е лицето на фитнес манията по това време и олицетворение на здравите тела. Нейните видеоклипове с аеробни упражнения се продават в милиони копия.
80-те въведоха и супермодели като Наоми Кембъл и Клаудия Шифър, чиито високи и стройни тела бяха далеч от типа тяло на средностатистическата жена.
Кейт Мос, 1990-2000
През 1990-те моделите станаха драстично по-слаби. Може би най-яркият пример е визията на Кейт Мос на бездомно дете от рекламите й за Calvin Klein през 1993 – бледа кожа, ъглова костна структура и изключително тънки крайници. Мос е известната с репликата си “Нищо не е толкова хубаво от това да се чувстваш кльощава.”
Адриана Лима, след 2000
Новият век започна с царуването на ангелите на Victoria Secret – високи, слаби и дългокраки модели с големи гърди, спусната коса и тела преливащи от тонус. Бразилският модел Адриана Лима може би най-добре олицетворява това.