Повечето майки по света биха направили всичко възможно по силите си (а понякога и отвъд), за да предоставят на децата си най-прекрасното детство и старт в живота. Но дори и най-искрено отдадените на тази кауза майки на момчета признават, че да отгледаш син е както едно непрестанно забавление, така и голямо изпитание. Малките пакостници обичат да създавам хаос около себе си, да скачат, да се катерят, да плуват, да се смеят шумно и определено да прекрачват правилата (по няколко пъти ако е възможно дори!). Но от какво наистина се нуждаят момчетата – какво очакват от своите майки? Всичко, което е нужно е просто помощта на майката те да отраснат като едни здрави, трезви и устойчиви мъже…но дали това е лесно за изпълнение!
Майките на момче са тези личности, които им дават първите уроци в живота за това какво е любов, подкрепа, комфорт и доверие. Връзката майка и син може да помогне на подрастващите момчета да се превърнат в едни по-успешни мъже в различни сфери в живота им. Но за да се достигне до този момент, преди всичко е нужно да се поставят основите на този млад човек още от ранно детство.
Ето и 17 малки неща, които да ни помогнат да възпитаме поне малко по-правилно и адекватно на съвремието ни малкият принц.
- Да ги научим на съпричастност. Според редица изследвания на психолози, деца, които могат да бъдат въвлечени в перспективно мислене или разбират и познават какво означава контактуването „очи в очи“ с техните родители, успешно развиват способността да оценят както своите преживявания, така и тези на околните. Изключително важно за едно момче е майка му да му покаже и обясни това как се чувстват другите. Пример за това е ситуация, в която момчето дотичва до по-малкият си брат и го удря. В този момент най-важното, което една майка може да направи за възпитанието и правилното емоционално развитие на детето е да му покаже на практика какво е последствието от неговото поведение и въздействието на деянието му върху по-малкото братче.
- Да подсигурим убежище. Всяко момче се нуждае майка му да му подсигури сигурно място, което то само да счита за свое убежище. Теорията за сепариране-индивидуализиране на Маргарет Малер описва „раз –сближаването“ (проявяващ се във възрастта между 15 и 24 месеца) като период, в който момчето започва да се отдалечава от своята майка. На този етап от живота си, невръстното все още дете започва да изследва заобикалящия го свят самостоятелно, далеч от грижите на майка си или човекът, който основно полага грижи за него. В този момент, момчето е обзето от конфликти емоции, тъй като едновременно желае силно да задоволи любопитството си за всичко ново и непознато, но и също така изпитва нужда да е сигурно за това, че във всеки момент може да се „завърне“ при майка си, където да намери сигурно убежище и грижа. Тази връзка между майка и син, която започва тепърва да се изгражда между две отделни личности, е парадоксален феномен, изпълнен дори с лек драматизъм. Тя изисква от една страна безпрекословната любов на майката, но от друга, въпросната любов на майката към сина трябва да може да даде да детето възможност и да му помогне да израсне далеч от майка си, за да се превърне в напълно самостоятелен човек.
- Да разберем кога е време да си тръгнем. Момчетата се нуждаят от майки, който да разбират това, че тяхната роля спрямо детето ще се променя в годините на неговото израстване. Важно за бъдещите мъже е майките им да им предоставят все повече самостоятелност с всяка изминала година. Едва на възраст от 18 месеца, когато момченцето започва да се отделя от майка си, за да се идентифицира повече с баща си или други мъже от семейството, то има нужда от майка, която да е търпелива и разбираща. През целия си живот, синът преминава през периоди, в които расте близо до майка си и такива, в които естествено я отблъсква по-далеч от себе си. Вторият вариант обаче в никакъв случай не би трябвало да се възприема от майката като тип изоставяне – чувство, което кара майката да изпитва сериозни затруднения в това, да остави детето си да продължи само. Това е просто инстинкт на бъдещия мъж да се установи като самостоятелна личност, а коректното разбиране на това от страна на майката в правилния момент, в бъдеще ще донесе само позитивни емоции и дивиденти за връзката между майка и син.
- Да покажем обич и любов. Момченцата, както всяко друго дете, имат нужда от това майките им да ги прегръщат, гушкат, държат в скута си. Изследвания сочат, че при
момченца на възраст от шест месеца, говореното и докосването от страна на майките им е много по-често явление, отколкото това при момиченца на същата възраст. Окситоцинът, хормонът на обвързването, повишава своите нива по време на процеса на кърмене. В същия момент, кортизолът (хормонът на стреса) значително понижава своите. В тази връзка, показването на обич от страна на майката към сина й замества ефекта на кърменето в по-голяма възраст и стабилизира връзката между майка и син. Любвеобилният характер и поведение на майката в този пример спомагат на момчето да стане по-спокоен и балансиран като личност. Така майката недвусмислено окуражава нежната страна на любовта у своето дете. - Да осъзнаем разликата в половете при умственото развитие на своето дете. Развитието на технологиите допринася за това учените да изследват това как детският мозък функционира по време на обучение. Резултатите показват значителни конструктивни и функционални разлики между начина, по който учат момчетата и момичетата. Мъжкият мозък, според невролозите, има нужда от време за възстановяване, презареждане и преориентиране между различните задачи, като междувременно преминава през така наречените „етапи на почивка“. Поради тази причина, за майките е много важно да осъзнаят и възприемат в начина си на поведение уникалността на конструкцията на мъжкия мозък, и да дадат на детето си време за тези своеобразни почивки. като пример за това е окуражаването от страна на майката към сина малкото дете да излезе навън, да послуша музика, да чете, да се упражнява или просто да „разпусне“.
- Да се отнасяме с разбиране към нуждите му за движение. Мозъкът на момчетата реагира на пространствено-механични игри, тоест, те учат и се развиват по-добре когато имат възможността да местят предмети в пространството или да изследват по-големи площи. Това е и причината трудно да накарате едно момченце да стои мирно докато му четете приказка.
- Да ги „научим“ на емоции. Изключително полезно е и препоръчително майките на малките момченца да ги окуражават за използването на всички познати (и не до там) емоции. Общественото мнение години на ред е наложило, че момчетата не бива да плачат или да се страхуват от повечето неща. Но по този начин, учейки децата да бъдат силни като крият всичките си емоции (освен гнева), на практика ги учи да потискат истинските си чувства. Много по-правилно е майката на момчето да му помогне да различава, реагира на различните емоции и да изразява цялата им палитра от разнообразие като го напътства как да разпознае както вербалните, така и невербални сигнали на света около себе си.
- Да успеем да ограничим времето, прекарано пред екрана. Изследвания на редица учени доказват, че „вторачването“ в екрана може сериозно да увреди способностите за обучение на младия човек. Само един час пред телевизор или монитор, увеличава с 10% вероятността за развитие на дислексия и всякакви други форми на разстройства, свързани с дефицит на концентрация. Пасивните средства за стимулиране като компютрите и телевизията заменят дейността на мозъка в частта за концентрация, като резултатът от това е хиперстимулация и пасивност. Замествайки около 50% от дейността на мозъка, тези средства за „забавление“ на нашите деца водят до ленивост на неговата дейност или дори до не достатъчното му развитие. Тук идва ролята на майката, която да насърчи детето си да прекара повече от времето си в игра навън, където освен да се забавлява, малкото момче ще помогне само на себе си.
- Да им помогнем да се научат да комуникират и да „продължават нататък“. Според някои учени, момчетата чуват по-добре с дясното си ухо. Счита се, че една майка
може да помогне на детето си да се научи да възприема по-добре ако прошепне нещо в дясното му ухо, а след това го призове да повтори казаното от нея. От друга страна при комуникация момчетата често са призовавани да осъществяват „насилствено“ зрителен контакт (нещо, което не им е приятно), което от своя страна ги стресира повече и така „блокира“ своеобразно действието на мозъка, като ги разсейва и разконцентрира. Като последствие от всичко това, за момчетата „продължаването нататък“ към следващата задача, става много по-трудно, за сметка на същата ситуация, проиграна при момичета. Тук отново е нужна намесата на майката, която да осигури комфорт и помощ при преминаване към следващата задача. - Да ги въвличаме в активни игри. Монополи, изкуства, катерене, плуване, събиране на всякакви интересни неща като мидички, камъчета или красиви листа – всичко това са дейности, които момченцата с радост споделят с майките си. Общественото мнение рядко подлага под въпрос близостта между майки и дъщери, но често поставя под светлините на прожекторите връзката майка и син, като често тя се определя като „странна“ или „неподходяща“. Но с всички тези дейности, при които майките се излагат на „риск“ да бъдат обвинени в по-горното, младите жени учат синовете си как да изградят интимност и да развият желание за споделяне на собствените си интереси, емоции и живот с някой друг.
- Да ги научим как да се социализират. Изследвания на учени, занимаващи се с промените при детското развитие доказват, че по-грижовните родители успяват да изградят у децата си по-добри социални качества на адаптивност към обществото. Средно, момчетата имат по-ниски нива на серотонин и окситоцин в сравнение с тези, наблюдавани при момичетата. Въпреки, че децата успяват да се повлияят от цялата ги заобикаляща социална среда, майката остава за тях първоизточник за модел на социално поведение, както и човекът, с най-силно за тях влияние.
- Да поставяме граници. Лесно могат да се проследят и намерят връзки между, от една страна, поведението на привързаност към родителя в първите години от живота на детето и, от друга страна, това по време на училищната възраст. Според проведени проучвания по темата, момчетата, които имат нездрава връзка с майките си са по-склонни да проявяват неподходящо поведение в по-късни години. Важно за подрастващите момченца е да виждат и разбират силата на своята майката, макар и самата тя по някога се страхува да я показва пред сина си като по този начин вярва, че не би наранила неговите чувства и самооценка. Майката не е нужно да е груба с детето си, но ако нейното възпитание е едновременно любящо и „поставящо граници“/строго/, то тогава тя би отгледала един бъдещ мъж, който няма да проявява видно лош характер и егоцентризъм. Характерно за тези майки е, че те не биха позволили на синовете си да третират другите около себе си (хора, животни…) с неуважение.
- Да го научим на самоконтрол. Една изключително важна и положителна черта от характера на всеки човек е самоконтролът. Майката отново е тази, която в случая се явява наставник на детето си за това как да контролира своите емоционални импулси. В съвсем начален стадий това може да се постигне като учим децата си на различни стратегии за запаметяване, изслушване, овладяване на гнева, основно чрез метода на ролеви игри.
- Да разбираме уникалността на своя син. Всяко момче се нуждае от майка като Паолин Айнщайн, майката на Алберт Айнщайн, която своевременно е успяла да различи
уникалните качества на своето дете. Известно е, че още в детските си години Алберт е бил определен от своите учители като дете с умствена недостатъчност, липса на социална адаптивност, а също така и като „отнесен в своите собствени глупави мечти“. Единственият човек в този случай, който не е определял Алберт като дете с видни проблеми е била собствената му майка – основна причина за полагане основите на едно по-различно поколение. - Да ги научим на прозорливост. Децата рядко успяват да се замислят за бъдещето, тъй като техният житейски опит все още не се е сблъскал с подобна нужда. Това, което можем да направим за нашите синове е да им „внедрим“ умението за предвиждане на различни ситуации, като по този начин ги подготвяме за следващите стъпки от техния живот. Подобни умение можете да развиете в малкото дете чрез логически и стратегически игри като шах например. Ако пък детето проявява наклонност към изкуствата, позволете му да „композира“ музика, като окуражавате и хвалите добрата последователност на създадените от него тонове.
- Да ги научим на отговорност. Майките на момчета не бива да се възприемат само като майки на деца, но и като жени, които отглеждат следващото поколение мъже, силния пол.
Поради тази причина тяхна основна задача е да научат синовете си на способността да поемат инициатива, а след това и отговорност за действията си. Тъй като повечето момченца (за разлика от момичетата) не са обвързани с домашни задължение, добре е майката да измисли начин, подходящ за нейното дете, с който да го въвлече активно в семейния живот и да му възложи адекватни на неговата възраст и възможности отговорности. Примери за това може да се подреждането на играчките, които сам е разхвърлил, изхвърлянето на боклука в определен ден, разхождането на кучето в определен час, поемане на отговорност за неправилен избор. Важно е след като детето сгреши, майката да го остави само да поеме отговорност за своята грешка и да се опита максимално самостоятелно да поправи последствията от нея.
- Да ги научим как да се наслаждават на детството си като момченца. Заедно с и въпреки всичко по-горе, всяка майка трябва да разбира и да може да приеме, че все пак отглежда дете – буйно, енергично, щуро, весело и усмихната, понякога правещо малко повече бели от нужното – но все пак МОМЧЕ. Нека да дадем на децата си възможността да се насладят на така или иначе кратката първа част от живота, наречена детство и да им осигурим спокойствието да си я спомнят някой ден с носталгична усмивка. Нека се замислим преди да се скараме, нека викаме малко по-малко по тях, да ги обичаме с всеки ден все повече, да ги разбирамдае и да отделяме нужното им време за това. Едновременно с това – да им дадем разумната свобода да направят те сами грешките си, от които да се научат, сами да изберат същността си и да поемат отговорност за своя избор. И макар и някой ден да се отделят от нас и създадат свой собствен живот, никога да не забравяме, че любовта им към нас не може да бъде отнета.
