Започвам да пиша тази статия само два дни след като успешно затворих и последната страница от книгата – момент, в който обикновено усещам едновременно както удовлетворение от това, че съм завършила четивото, така и лека носталгия, ако книгата ми е била интересна и завладяваща. А тази определено беше такава!
Купих я съвсем случайно, без да ми е била препоръчвана, да съм я видяла от някъде или да съм имала информация предварително. Дори мисля, че се сдобих с нея по време на едно ежедневно пазаруване в супермаркет. Но определено, сега, след като вече съм я прочела, мога да кажа, че съм направила едно страхотно попадение.
Не крия, че този път прочитането й ми отне доста повече от обикновено. Свикнала съм да приключвам с такива книги за около седмица, а когато ме завладяват – и за по-кратко време. Но наличието на бебе категорично запрати тази ми практика в небитието и липсата на свободно време си каза думата. Макар и така, намерих време вечер, късно, да успея да прочитам поне по няколко страници, така че да завърша започнатото.
Това не е роман, няма любовна история (освен между авторката и така наречените сладки “охлювчета”), няма драма и разтърсващи събития, така че ако сте привърженик на този вид литература, може би книгата не е за вас. Ако пък, от друга страна, сте личност, която се вълнува от интересни факти, реални събития и от това да опознае културата, бита, социалната политика и начина на живот на една друга нация – тогава бягайте до книжарницата (или супермаркета, както вече се разбра по-горе).
Авторът, Хелън Ръсел, описва себе си в не големи детайли, тъй като това не е основата на нейния проект, но все пак допуска читателя до дома си, начина си на живот и разбиранията на самата себе си и на съпруга си (чието име не разкрива и доста скромно описва в книгата) в началния етап на нейния “проект”. Идеята, която мисля че може да бъде споделена без проблем с потенциален нов читател е, че двамата, живеещи в забързаното ежедневие на Лондон, получават възможността да се преместят в Дания, в малък провинциален град, тотално различен от това, на което са свикнали. Самата Хелън приема това като предизвикателство и вместо да тъгува по зарязаната си кариера, решава да използва определеното им като престой време от една година в Дания, за да напише тази книга и да проведе своеобразен социален експеримент на свой гръб.
Не е тайна, че Дания статистически се води страната с най-щастливо население, а Хелън решава да провери това твърдение по всякакъв начин и да го опише в страниците на бестселъра. Тя подема всички сфери на живота в Дания – културна, социална, духовна, занимава се с образованието, етническата толерантност, политиката, начинът на хранене и хюга. Използва по невероятен начин всеки един свой ден от тази една година, за да разбере защо тези хора са толкова щастливи. И кое по-точно ги прави толкова доволни от начина им на живот. Като паралелно предизвикателство тя приема да провери отново върху себе си дали една година живот в Дания ще направи и нея по-щастлив човек.
В книгата ще намерите всичко и може би доста повече от очакваното ако сте човек като мен – незапознат с Дания изобщо. Авторът използва и доста социологически справки, научна литература и данни от различни изследвания на университети и институти, за да провери всичко казано и разказано й от близки и съседи. Не се свини да се обръща и към вещи лица, които цитира поименно в книгата си и излага черно на бяло техните виждания.
Спокойно и с ръка на сърцето мога да кажа, че тези 400 страници ми бяха изключително интересни, помогнаха ми да разширя познанията си за една култура, която досега не познавах по какъвто и да е начин и засили любопитството ми за още подобни четива.
Но освен чисто фактологическите данни, кнгата дава възможност на нас, напълно различните по манталитет и разбирания балканци, да се замислим малко по-философски и надълбоко за това как хората на някакви си няма и 3000 км са толкова различни, доволни и щастливи. Книгата е забавна да се чете просто така, за да се задоволява едно хоби, но ако се вникне малко повече в съдържанието й, вниква се между редовете и човек направи сам за себе си конкретни изводи, тогава мога да кажа, че има и доста психологически заряд в нея. Определено е нещо, над което може да се помисли и тъй като предвиждам да я прочета отново някой ден, тогава категорично смятам да си водя и записки за това, което мога да науча от датчаните относно щастието.
Като резултат от това четиво, веднага си купих и другата книга на Хелън Ръсел – Атлас на щастието, която вече съм започнала да чета. Не пропуснах и още две книги, на друг автор, които да ми дадат малко повече информация и да хвърлят светлина върху Хюга и Люка. Но какво са те ще разберете когато вземете “Така го правят датчаните” в ръце и се отдадете на едно вълнуващо пътуване в тази доста мразовита страна.
Приятно четене….
