Всеки от нас понякога е гледал индийски филми и се е възхищавал на главните герои, облечени в сари. Тази традиционна носия е с хилядолетна история и се носи от жените, давайки им стил и красота, като в същото време подчертава предимствата им. Това е и една от най-популярните носии в Индия, като 80% от жените там я обожават и я носят в над 90 различни стила.
Първото споменаване за носене на сари е от ранната индийска епоха. Според легендите, преди 3000 години пр.н.е. цар Пандаваш губи своето царство на зарове. В опит да върне си върне загубеното, като последен залог той използва съпругата си Драупади. Но отново загубил. Победителят искал да покаже Драупади пред всички и да унижи царя, но бог Кришна се смилил над царицата и я увил в сари – колкото и враговете на владетеля да се опитвали да съблекат сарито на Драупади, то все изглеждало безкрайно, а нахалния комарджия, който опитал да я унижи бил наказан за дързостта си.
Какво е сари?
Сари представлява дълго парче плат – между 4 и 9 метра, което се загръща около тялото. То е традиционна индийска дреха, която се носи от хилядолетия, както от жени, така и от мъже. В зависимост от кастовото и социално положение на жените, както и в коя част от страната се намират, те се обличат по различен начин.
Сари обикновено се носи над пола или панталон, и блуза с къси ръкави, отрязана над корема. То е свързано с идеята за благодат и е считано за символ на елегантност в азиатските култури.
Сарито еволюира от облекло в три части. Преди години то е представлявало – Antariya – долна дреха, Uttariya — воал, който се носи през рамо или през главата и Stanapatta – дреха, която се носи като къса блуза, която обгръщала предната част на гърдите и раменете.
С времето сарито еволюира — използвали се две парчета плат – като едното се увивало около бедрата, за да се получи своеобразна пола, а другото – наричано дупата, служело за увиване на гърба и раменете, като блуза с наметка.
Съвременното сари най-често е широка лента около метър с дължина между 5–9 метра, а понякога и 12, което няма нито един шев по себе си.
Обикновено по края на плата се вижда бродерия, с която се украсява долния ръб на сарито с различни орнаменти. Най-скъпите модели се украсяват със скъпоценни камъни. При някои видове подобна декорация обаче отсъства, особено ако жената предпочита да привлече внимание върху бижутата си.
Краят на плата, който се премята през рамо се нарича палу, или палав. Той е богато украсен и всъщност е най-важната част от сарито. Когато жената се движи, палуто се развява зад нея, за да могат всички да оценят красотата на тази рокля.
Символика в цветовете на сарито
В древността жените са носели обикновено сари, което са боядисвали с растителни бои, докато постепенно, започнали да обличат все по-ярки и по-ярки цветове. А когато индийците усвоили техниката за рисуване върху материи, се появили истински произведения на изкуството.
Цветовете при сарито имат определени значения в индийската култура. А някои от тях са по-важни от други. Така например, ако една жена е вдовица, тя е длъжна да ходи в обикновено бяло сари, без никакви декорации по него. Ако пък е родила дете, за период от 7 дни трябва да носи жълто сари. То е символ и на лечение. Оранжевият цвят се смята за свещен и е най-любимия цвят на жените. Сватбеното сари е най-пищно и най-красиво – то обикновено е червено, с много богата златна везма. Зеленият цвят на сарито разкрива, че притежателката му вероятно изповядва исляма, а синият е предназначен за жените от по-ниските касти. В днешно време тази кастова обозначеност чрез цветовете не се спазва навсякъде, тъй като водеща е идеята за красотата.
Производството на сари е строго мъжка работа, защото кой знае по-добре от мъжете, как трябва да изглежда една красива жена? За производството на висококачествените тъкани за сари, изработени от две тъкачи са необходими около седем месеца. Боядисването и бродерията на сарито също са мъжки занимания.
Кога какво сари се носи?
Въпреки че на пръв поглед изглежда съвсем обикновена задача, носенето на сари има строго регламентиран протокол. Така например при бизнес преговори, дамите избират зелено сари — тревисто зелено, смарагдово кадифе, салатено зелено, но е и тъмно зелено сари. За празнично събитие е най-подходящо червено сари. На зрелите жени не се препоръчва да се носи жълто сари или с цвят на чаена роза. Вместо това е препоръчително да се носи прасковен или по-светъл цвят, който да придаде свежест на кожата.
А най-добре е със сребърни бижута.
Черно сари никога не се облича, не се и шият такива. При погребение, всички задължително носят бяло сари, а вдовиците нямат право да носят сари в друг цвят.
Как се носи сари?
Има повече от 80 различни начина за носене на сари, особено съобразени с региона, в който се намирате. Най–популярен в индия е „ниви стил”–платът се увива около бедрата, като се набира на плисета, закача се на кръста, а след това се драпира на едното рамо, като се премяна през него. Така се осигурява свобода на движение.
Сари в бенгалски стил представлява сари без никакви плисета и набори. Платът се увива около кръста, след което се оформя широко плисе отпред, която се подпъхва под лявото бедро, платът се увива още веднъж около кръста. След това палуто се прехвърля през лявото рамо, а оттам и върху дясното.
Maharashtrian – Този стил на обличане на сари изисква плат дълъг 9 метра. При него, сарито се увива първо около единия крак, после се драпира на лявото бедро, като междувременно се нагъва на плисета около краката, оттам се увива около кръста и се премята през лявото рамо.
Lehenga стилът обаче си остава най-популярен, особено за празнични събития. Използва се най-често двуцветно сари, като долната част се драпира на плисета около полата и се закрепва в областта на талията. Горната част се премята през лявото рамо и създава празничен вид на тоалета, както и илюзията за нещо по-нестандартно.
Най-простия начин да облечете едно сари обаче си остава ниви сари. Как да го облечете? Вземете долния край на сарито и го увийте около талията на полата си от дясната страна. Увива се от дясно наляво, докато опише пълен кръг. Когато кръгът бъде описан, започват да се правят малки набори. Те трябва да бъдат най-малко пет, но може да има и повече–всичко зависи от дължината на тъканта. Ширината им също е по избор–5–10 см. Те трябва да са от лявата страна с постепенно намаляване на разстоянието между тях.
Когато плисетата са оформени, останалите краища на плата се увиват около гърма, след това около гърдите, а свободния край на палуто се премята през рамото назад. То трябва да е на дължина под лакътя, но не и под дланите на ръцете, когато ги пуснете надолу. Ако е по-дълго, или по-късо, винаги можете да го коригирате като намалите броя на плисетата по дрехата.
