На всички места, на които реката си е проправяла път през скалите са се получили чудни красоти, които рядко могат да оставят някого безразличен. Такъв е и случаят с пътят, който си е проправил гордият Искър за да прекоси Стара планина. Свикнали сме да го наричаме Искърско дефиле и свързва градовете София и Мездра. По-долу ще се спрем на някои от най-големите забележителности и красоти по този магнетичен маршрут. Има двама начина да направите вашето пътуване. Първият от тях е с влак. Това е наистина добър избор. За кратко време ще успеете да се насладите на красотата на българската природа в този край. Ако искате обаче да видите всичко интересно ще ви е нужно да ползвате автомобил.
Поемайки с кола по пътя край реката и нейното дефиле от София първото, което ще ви направи впечатление е село Владо Тричков. То попада в община Своге и е популярно с това, че е изключително близо до София, което го прави притегателна дестинация за много столичани, които са построили там своите вили.
Пътят продължава край редица по-малки населени места докато достигнете град Своге – център на третата по брой население община в България. Ако сте пропуснали да се запасите с нещо за вашето пътуване тук е мястото да запълните липсите си. В града има всичко от което се нуждаете. Непременно посетете и туристическият център в читалището на градския площад. Там ще научите полезна информация за вашето пътуване и ще можете да си купите карти и сувенири за спомен.
След Своге пътят започва да прави своите причудливи завои по дефилето, следвайки извивките на реката. Първият обект, който трябва да посетите се намира край село Бов. И тук много е направено за туризма в последно време. Отворен е за посещение туристически център, бяха оформени и екопътеки за пешеходен туризъм. Лично ние ви препоръчваме Вазовата екопътека. Тя тръгва от шосето на пътя Своге-Мездра и продължава към село Заселе. По пътя си преминава през един от трите водопада в България носещи името Скакля, от скок. Най-известният и най-високият от тях се намира във Врачанския балкан, а другият е край село Брезе, Софийско. Бовската Скакля е висока 85 метра и изглежда внушително през пролетта. Краят на екопътеката е в село Заселе откъдето се разкрива красива панорама над дефилето.
Следващата по-интересна забележителност покрай, която ще минете е пещерата на Гара Лакатник. Тя е на самото шосе и няма как да я пропуснете. До нея има заведение, в което готвят вкусно и можете да похапнете добре за да съберете сили за обиколката си. Истинската забележителност тук са известните в цялата страна Лакатнишки скали. Името Лакатник идва от завоят, които прави реката на това място във формата на сгънат лакът. И от там местните са го променили несъзнателно с времето на Лакатник. Височината на скалите е 250 метра и са почти вертикални, с което са магнит за катерачите. Те дори са си построили и малка къщичка, която стои като закачена на скалите. Ако не си падате по катеренето на скали можете да се качите и по туристическа пътека. Когато се качите горе пред вас ще се открие гледка пред която наистина ще онемеете. Неслучайно тук често можете да видите фотографи разпънали своите стативи. Наоколо има и много пещери.
Опитвайки си да си спомним за разказа на Иван Вазов „Дядо Йоцо гледа“ се отправяме към село Очиндол, където наскоро беше издигнат внушителен паметник на литературния герой. Там местни неправителствени организации връчват ежегодна награда за най-голям българин. Последният й носител е боксьорът Кубрат Пулев. Около паметника е създаден и красив кът със заведение за хранене. Изгледът към ЖП линията е отличен и наистина можете да си представите как дядото е „гледал“ преминаващите влакове преди толкова години.
Пътувайки по дефилето няма как да не ви направят впечатление каскадата от водноелектрически централи. Те са построени в рамките на няколко години от съвместното партньорство на общината и италиански инвеститори. Количеството произвеждана енергия от силата на водата е напълно достатъчно за да покрие нуждите на населението на цялата община, наброяващо около 25 000 души.
Една от перлите на Искърското дефиле стои сгушена в страни от пътя по разклона в село Зверино. Нарича се Манастир Седемте престола. Кръстен е така, заради седемте параклиса в църквата, с които манастирът е популярен в цялата страна. Смята се, че подобна архитектура няма в нито един християнски храм в България. Строен е през 12-14 век. През годините манастирът е имал редица известни гости, като Софроний Врачански, Змей Горянин, Иван Вазов и др. Днес манастирът разполага с 50 места за настаняване и приема свободно посетители. Християнската обител е и един от 100 национални туристически обекта. Само на няколко километра от манастира се намира немалък чифлик, в който можете да се порадвате на животни като щрауси, понита, муфлони, елени и др.
Може би най-красивото място из Искърското дефиле е местността, в която е разположен друг храм – Черепишкия манастир. Той е построен на самия бряг на реката и отвсякъде е заобиколен от скали. Непременно посетете костницата и посветеният на Иван Вазов кът. Храмът се именува Успение Богородично и през вековете е опожаряван и изграждан отново и отново. Обявен е за паметник на културата и е с национално значение. Състои се от черква и комплекс от няколко къщи украсени с дърворезби и стенописи. По размери Черепишкият манастир няма да ви впечатли, но ще ви очарова наистина със своето спокойствие и тишина.
Следващият обект от нашето пътуване са Ритлите. Те представляват образование от няколко успоредни плоски скали, оформящи нещо като улеи. Намират се на самия край на дефилето в близост до село Лютиброд. Високи са около 80 метра и са се образували преди около 120 милиона години. Мястото е свързано с друг разказ на Вазов – Една българка. Смята се, че при Ритлите баба Илийца пресича Искъра в известната сцена от разказа. Ако минете по моста и поемете към село Челопек можете да посетите къщата-музей на баба Илийца. Село Челопек е и изходен пункт към мястото на което е убит Христо Ботев и към връх Околчица.
Тук приключва и нашето пътуване по Искърското дефиле. Ако се уморите от дългата разходка удобно и бързо можете да се приберете през Ботевград и автомагистрала Хемус.
