Днес, на 26ти октомври отбелязваме православния празник в памет на Св. Димитър Солунски, по-известен в българския фолклор като Димитровден.
Св Димитър, живял през III век в Солун, приема след кончината на баща си, постът на градоначалник, предоставена му от император Максимиан Херкул. Като един истински християнин, по време на своето управление на града, Димитър открито изповядва и разпространява християнската вяра. За съжаление този факт не се нрави на императорът, който поради тази причина разпорежда заточването на Димитър в тъмница. Без да бъде съден справедливо, войници на императора влизат в килията му по време на молитва и го убиват с копия. Поради тази си нелепа смърт, жертва на безверниците, църквата обявява Димитър за светец и мъченик на християнската вяра. Жителите на града, от своя страна, го провъзгласяват за пазител на Солун и техен покровител. И до ден днешен, Свети Димитър е много обичан и почитан светец, за чиято закрила отправят молитвите си българи, гърци, руснаци и сърби.
Но освен голям християнски празник, Димитровден е дълбоко загнезден български фолклорен празник. Според народното поверие:
„Георги носи лято – Димитър носи зима“
Според легендите Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, които разделят
света на две и препускат по цяла година всеки в своята си половина. Земята те разделили по братски, като на Свети Георги се пада лятото, а Свети Димитър поел тази половина, в която царува зимата. Затова и често Свети Димитър е изобразяван като яхнал черен кон, а от брадата му се сипят първите снежинки за сезона. Освен със идването на зимата, светецът се свързва и със света на мъртвите души, което обяснява и близостта на празника с честването на една от най-големите Задушници по български обичай. Следващите три дни пък, са известни като „миши дни“, когато се чества празника на мишките и другите гризачи, като така народът е смятал, че ще ги омилостиви, за да не нанасят вреди по зърното, реколтата и покъщнината през зимата.
Свети Димитър е и патрон на градовете Сливен, Айтос и Видин, когато те честват своя празник.
Своя професионален празник на 26ти октомври отбелязват всички строители, архитекти, инженери и като цяло хората, които са ангажирани със строителство. От по-древните времена, на този ден празнуват и ковачите.
Празникът на Свети Димитър има общ обичай с този на Игнажден, като на този ден се извършва обредно гадаене, наречено „булезене“. По същество, за цялата следваща година се съди по първия човек, който прекрачи прага на дома на същия ден. Ако примерно първите „полазници“ са момчета, то тогава се вярва, че в стопанството ще се раждат повече мъжки животни. Ако пък първият гост е богат, заможен човек, добър по характер и уважаван, то тогава и годината ще бъде благополучна и плодородна.
В района на Стара планина пък хората са гадаели по месечината на Димитровден. Считали са, че ако луната е пълна на нощта, то тогава и кошерите на пчелите ще са пълни с мен, а в кошарите им ще се родят безброй агънца.
С наближаването на зимата и приключването на земеделския сезон, по Димитровден са започвали и годежите. Всички млади, неомъжени все още моми са се събирали на хоро пред личните ергени на селото и техните родители, като по този начин са показвали своята хубост и снажност. От тук е започвало и харесването на булки, а след това и тяхното крадене.
Според друга легенда, в нощта на Димитровден се вярва, че заровеното имане започва да блести със синя светлина над земята, поради което много от иманярите точно в тази нощ излизат, за да го намерят и да пожънат успех.
По стар български обичай, на имен ден се ходи при именника неканен. За Димитровден, на носещия името на светеца се поднасят бели цветя, за да е мека и добра зимата. За здравето на самия празнуващ, цветята се завързват с червен конец.
Традиционните ястия, с които именникът трябва да посрещне своите гости на празничната трапеза са курбан или овнешки гювеч. Приготвя се и пилешка яхния, като ако домакинът е мъж, тя е от петел, а ако е жена – от кокошка. Наред с месните ястия, на трапезата трябва да присъстват и зеленчуци, варена царевица, печени ябълки, тиква и други.
В очакване на първия сняг в нощта на Димитровден, българският фолклор прави празника известен и като „Разпус“. 26ти октомври бележи края на традиционния период от Гергьовден до Димитровден, когато се разпускат всички сезонни работници и ратаи.
Периодът от Димитровден до Никулден пък, следващият голям християнски и български празник, хората наричат „Сиромашко лято“.
И все пак, на края, но не и по важност, нека честитим празника на всички именници и да им пожелаем крепко здраве, за да преминат като победителите и през най-тежката зима в живота си; щастие, което да озарява всеки техен ден; любов, която да даряват на близките си и безкрай спомени, които да ги топлят в старините им. Честит празник!!!
Димитър, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драго, Драгомир, Драган, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян/а, Диан/a.
