„Като сме безделници, поне да не сме без празници“…
…една прекрасна поговорка от съвременния „фолклор“, която ние от Дамски клуб доста високо ценим и стриктно съблюдаваме за нейното спазване.
Днес е Еньовден и според българския обичай доста хора са длъжни да ни почерпят : Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, 
Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ивет, Иван, Ивана, Иванка, Даян, Даяна, Дилян, Диляна, Диян, Дияна, Деян, Деяна, Деан, Деана, Диан, Диана и всички други, които носят имена на билки.
Според църковният календар от друга страна на 24 Юни всяка година се чества рождението на Свети Йоан Кръстител. Двата празника в своето изражение от фолклорния и църковния календар се преплитат, а корените им са дълбоко залегнали от фолклорна гледна точка в традициите на повечето славянски народи.
В Русия празникът е известен под името Ива́н Купа́ла, но по-скоро се свързва с езическите си препратки. Купала представлява вид кукла, специално подготвена за празника, която ритуално се удавя във вода. Палят се и големи огньове, а младите ги прескачат за плодородие. В Украйна името е Ивана Купала (Купайла), в Белорусия името е Купалле. Задължително на Еньовден е и нощното къпане за здраве през цялата година до деня на следващото лятно слънцестоене.
В Полша аналогията на българския Еньовден е Ноц Швентоянска (Свети Иванова нощ), като отново се палят огньове, които се прескачат, хората се къпят в реките нощем, а момите се закичват с венци от цветя.
В България освен нощното къпане, на Еньовден се счита, че е най-подходящо през нощта да се берат и билки, тъй като имено тогава те имат най-голяма лечебна сила. Рано сутринта всички жени баячки и магьосници отиват сами да берат билките си, които трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за ,,болестта без име“.
„Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“ … според народните поверие точно на този ден започва началото на зимата, а слънцето е най-високо за последен път тази година. Хората вярват, че това е така, защото на сутринта на Еньовден слънцето се сбогува с земята, която ще види едва догодина. Точно на изгрев слънце, всеки от нас трябва да застане и да се обърне с лице към слънцето, а през рамо да наблюдава сянката си. Ако вижда цялото си отражение в земята, то той ще бъде здрав през цялата година. Половината сянка вещае болест или по-крехко здраве.
Пак на този ден се вярва, че водата се зарежда с магическа сила. Слънцето за последно се окъпва в нея, а след това се отърсва и по земята пада вълшебна роса. За това и традицията повелява днес хората да се къпят в течаща вода.
Този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) – това са думите, които можете да чуете от старите хора. Счита се, че на Еньовден нивите и земите не трябва да се обработват, а всеки прекрачил забраната ще бъде „наказан“ с унищожаване на реколтата от Св. Еньо, разгневен, че стопанинът не е уважил празника му.
В България е известна и традицията на т.нар. Еньова була. Според обичая всички моми от селото се събират в една къща където пременят като малка булка дете на 5-6 години. Задължителна част от облеклото са червената връхна дреха, както и забулването с червено було, а главата окичват със сребърни пари и венец от цветето еньовче. За да се помолят на Св Еньо за плодородие и здраве, момите пеят еньовденски песни, обикаляйки нивите, селото, чешмите и кладенците, а малката булка носят на ръце.
Отново според народните поверия водата на Еньовден на залез слънце придобива магически свойства. Традицията повелява при пълно мълчание (за да не се отнеме от чудотворната й сила от шума на човешки гласове) от сладки водни извори да се налее „мълчалива вода“, а след това да се пие за здраве и да окъпе в нея малкото дете от семейството. Неженените моми пък оставят в нея китките си, а на сутринта гадаят по тях кой ще е техният жених.
Ако пък в земята има заровено имане, в нощта срещу Еньовден на скришното място от земята излиза син камък.
