Χριστός Ανέστη εκ νεκρών,
θανάτω θάνατον πατήσας
και τοις εν τοις μνήμασιν,
ζωήν χαρισάμενος.
Великден – най-светлият християнски празник, символ на възтържествуването на живота над смъртта, на вярата над безнадеждността, на силата над безсилието и на Бог над предателството и низшата душа на грешния човек. Най-страшният акт на човешката слабост – предателството – бива възнаграден с прошка, а душите се пречистват с пожертвованието на Божия син за доброто на всички негови чада.
Любовта побеждава страданието, чудото се възвеличава и възнася в небесата, проникновението на всевишната сила навлиза дълбоко в сърцата и съзнанието на простосмъртните – заражда се утвърждаването на нова религия, неизменно следвана от милиони хора векове наред.
Чудото на Възкресението е предшествано от Страстната седмица, всеки ден от която носи пред себе си „Велик“. Това е последната седмица от живота на Иисус Христос, преди той да бъде разпнат на Разпети Петък на Голгота. „Седмицата на Страданието“, както още е известна в историята и сред християнската общност, започва с влизането на Иисус Христос в Йерусалим и завършва с Неговото възкресение през нощта на събота срещу неделя. С края на тази седмица на страстите Христови се поставя и края на великденските пости, като на Разпети Петък те са най-строги.
През тази седмица християните, според повелите на религията, очакват в смирение Възкресението, което да захрани тяхната вяра, да укрепи мира и да възобнови единството на общността. Имено през тази последна седмица от земния си път Иисус доказва любовта си към хората чрез проповеди, напътствия, болка, страдание и изкупва греховете на човеците чрез личното си пожертвование на разпването Му на кръста.
Във всеки от „Великите“ дни в църквите и храмовете се отслужват специални Великденски литургии, които разказват за дълбоките религиозни преживявания на християните. Описани в тези служби са страданията на Спасителя, неговата проповед и се акцентира на християнските ценности.
Дните на последните пости преди Възкресението се считат за период, в който всеки християнин да обмисли сам себе си, делата си, ценностите си и да изпита волята си пред заръките на Иисуса, идеалът, който Той въплъщава в себе си.
На Велики Понеделник, първият ден от Страстната седмица, Иисус Христос влиза на магаре в Йерусалим. За разлика от конете, които по това време се използват от
войните, магарето е символ на мира, на доброто и пристигането на Спасителя с блага цел. Там той бил посрещнат от населението с палмови и върбови клонки. Още с първите си стъпки в града, Иисус Христос се отправя към Йерусалимския храм, превърнат от безверниците в пазар на търговците. Разгневеният Иисус изгонва всички, осквернили светостта на храма, прекатурва масите на търговците и разпръсква тържището.
На следващият ден – Велики Вторник – Иисус посвещава цялото си време и внимание на нравствени проповеди, събудени от завареното предния ден в храма. В този ден според църковните канони, хората е нужно да се отдадат на смирение и размисъл.
Велика Сряда е деня на първите стъпки на човека към прегрешението, към низкото предателство на вярата. Именно в този ден Юда тайно отива при юдейските първенци и предава Иисус срещу 30 сребърника. На Велика Сряда поверията са децата да берат здравец, който след това да раздават на Разпети Петък за здраве. В този ден не бива да се върши никаква домашна работа, не се работи, а който престъпи това поверие се счита, че ще загуби уменията си.
Събитието, което отличава Велики Четвъртък е Тайната вечеря, от където се заражда и религиозната традиция на причастието. Виното и хлябът, които се използват в тайнството на този ритуал са хлябът и виното, които Иисус подава на своите ученици и последователи.
Вземете, яжте, това е моето тяло!”
“Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете”
След като дава причастие на всички присъстващи на тайната вечеря, Иисус им съобщава, че скоро ще бъде предаден чрез целувка от един от тях. На този ден в църквите се отслужва Светата Василиева литургия.
На Велики Четвъртък според традицията се боядисват великденските яйца червени, символизирайки кръвта на Иисус. Първото снесено яйце на този ден се боядисва от най-възрастната жена в къщата и още преди да изсъхне с червената боя се правят кръстове върху челата на децата за здраве и благоденствие. Ако не успеете да боядисате яйцата в този ден, можете да го направите и рано сутринта на Великата Събота.
Най-тъжният ден за християните е Велики Петък, известен още като Разпети Петък. На този ден Иисус е разпнат на кръста, за да умре в страдание и да изкупи греховете на човеците. Денят е посветен на Неговите страдания. Затова на Разпети Петък не е позволено да се работи, не трябва да се върши и никаква домакинска
работа. В много страни, където християните са силно вярващи, на този ден няма музика по заведенията, светлините от Великденската украса не светят, а хората пазят нисък тон в разговорите си и не се веселят. В страни като Гърция примерно, на Разпети Петък се подготвя „Епитаф“ (гроб на Иисус), който се украсява с цветя, а след това, преди възкресението с него се обикаля из града. Шествието е тихо и страдалческо, съпричастно към Божиите мъки. В Йерусалим кръста се носи от хората до мястото на разпването, по пътя на Спасителя, за да бъдат усетени неговите мъки. В българските храмове на този ден сутринта се отслужват т.нар. царски часове, а в 11:30 часа се изнася плащаницата с лика и тялото на Иисус, пред която да се поклонят християните. Вечерта се извършва опело Христово.
Единственото, което е разрешено да се прави на този ден е да се украсяват и изрисуват боядисаните предния ден яйца.
Велика Събота е посветена на погребението на Иисус Христос от Йосиф и Никодим. Това е деня и в който спасителя слиза в ада. Тялото на Спасителя било положено в пещера, затворена с голям камък, а самото то било увито в Плащаницата. При слизането си в ада, Иисус победил дявола и освободил затворените там души. На третия ден тялото и душата Му отново се обединили и Той възкръснал от мъртвите.
Съботата е известна и още като „душна“ когато се посещават гробовете на почналите и се раздават боядисани великденски яйца, хляб и жито.
Вечерта на събота срещу неделя е моментът, в който всички християни очакват възкресението на Иисуса. На тази вечер хората се събират в и пред църквите. В полунощ на Великата Събота се отслужва тържествено богослужение. Светлините на храмовете са загасени, а пред него богослужителите изнасят запален трисвещник с думите
„Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“
В този момент всички вярващи се насочват към огъня, който пристига през деня още от Йерусалим в храма „Свето Възкресение“ при слизането на Благодатния огън – вечният огън, който не загасва – за да запалят свещите си. Според традицията всеки вярващ трябва да се стреми да отнесе своята свещ до дома си, който да обкади с нея по всеки ъгъл, за да благослови по този начин къщата си и да прогони всичко зло, внасяйки така в нея Божия дух. Според поверията свещта на грешника ще угасни толкова пъти до дома му, колкото на брой са неговите грехове.
Точно в полунощ, извън храма, свещеникът обявява „Христос Воскресе“, пее се празничният тропар и се обикаля иконата на Възкресението три пъти. Тъй като не всички хора имат възможността да влязат в храма, е възприето да се обикаля самата църква, в която иконата е положена аналой.
След това свещеникът почуква с кръста върху портите на храма с думите
„Отворете се адови врата да влезе Царят на Славата“
А друг му отвръща
„Кой е този Цар Слави?“
Всички влизат вътре в храма и започва празничната литургия по повод Възкресението на Иисус. Хората се поздравяват с „Христос Воскресе“ и отговарят „Воистина Воскресе“.
Великден в християнската религия е празник, който не се отбелязва на конкретна дата всяка година по едно и също време за разлика от други празници като Рождество Христово примерно. Въпреки това изчисляването на Великден като дата е еднакво както за православната, така и за католическата църква.
| Година | Западни | Източни |
| 2015 | 5 април | 12 април |
| 2016 | 27 март | 1 май |
| 2017 | 16 април | |
| 2018 | 1 април | 8 април |
| 2019 | 21 април | 28 април |
| 2020 | 12 април | 19 април |
Страстната седмица започва в понеделника и завършва в неделята на седмицата след първото пролетно пълнолуние. Самият Великден е в неделният ден на Страстната седмица. Макар уеднаквения метод на изчисляване на празника, източният и западният Великден обикновено не съвпадат като календарни дати. Това е така поради факта, че православните християни спазват Юлианския календар, който изостава с 13 дни от актуализирания Григориански календар на католиците. Ако двата празника не съвпаднат, то православният Великден е една седмица по-късно от католическия.
В същият момент „двустилните“ църкви (каквато е българската) не спазват изцяло светския календар поради забраната християните да отбелязват и празнуват Великден заедно с евреите чисто времево. От историческа гледна точка пък, Великден следва да е след Пасха.
Основните великденски символи са два – боядисаните великденски яйца и замесените ръчно от християните козунаци.
Относно хронологията на традицията на боядисването на яйцата, трудно може да се определи от кога датира тя. Въпреки това според археолозите обичаят се е извършвал още в Древен Египет, Рим, Китай, Гърция и Персия, като те са символизирали възраждането за живот.
Според еврейският обичай, когато се отива за гостуване на някого, то е било прието да се носи някакъв дар. Бедните хора, които не са можели да си позволят да занесат скъпи дарове, са носели едно яйце на домакина. Според християнските предания когато Мария Магдалена е посетила императора в Рим му е занесла едно червено яйце, обагрено с кръвта на Иисус Христос. От тук води и началото си традицията за боядисване на яйца. В наши дни се използват и други цветове за украсяването им, но винаги първото от тях се боядисва в червено, оставя се за къщата и се пази на видно място пред иконата до следващият Великден, когато се хвърля в течаща вода, а мястото му се заема от новото първо яйце.
Според българските обичаи, яйцата се боядисват от най-възрастната жена в семейството (или поне първото яйце), като броят им зависи от броя на членовете на семейството. Преди появата на боите, които се използват днес за украсата им, яйцата са били боядисвани с натурални оцветители като отвари от билки, смрадлика (оранжева боя), коприва за зелени яйца, орехи (жълто), ябълки и стар кромид лук.
Отделно са се боядисвали и приготвяли яйца за кумовете или кръстниците, които да им се дарят в украсена за това кошница или друг съд. Допълнителни рисунки са се правели по яйцата с восък или листенца от магданоз. Яйца се даряват и на всеки гост, посетил къщата.
При „сборването“ се чукат яйцата едно в друго, а това което остане здраво накрая се нарича „борец“ и се твърди, че притежателят му ще бъде най-здрав цяла година.
Като повечето мистични ритуали в християнската религия и при Великден традиционно присъстват обредните хлябове. В България те се правят основно кръгли, опасани с плетеница, а по средата се поставя червено боядисано яйце.
Сладкият обреден хляб при нас се нарича козунак. Родината на козунака е Франция, като първият такъв датира от 17ти век. В последствие започва приготвянето им и в Италия, като италианският може да издържи цели шест месеца. В България за пръв път козунак в съвременния му вид се е появил едва през 19 век в Шумен, където са пребивавали унгарски емигранти.
Макар и да не са традиционно български, в последните години неизменна част от великденската украса станаха шоколадовите яйца и великденският заек. Шоколадовите яйца започват да се произвеждат още през 18 век, дървените още преди това, а от 60те години започна изработването на великденски яйца като декорация и от пластмаса. Изключително популярни, с историческа, антикварна и материална стойност са и яйцата, произведени за европейските благородници и елит от благородни метали, и украсени със скъпоценни камъни. Днес те могат да се видят в музеи и известни галерии.
Великденският заек от своя страна датира преди зараждането и разпространението на християнството като религия. Той се свързва с плодородието и изобилието, а древните цивилизации са го обвързвали и с Луната и лунните цикли. Според легендата, великденският заек на практика е бил красива птица, принадлежаща на богиня, която решила да я превърне в заек. По душа обаче той останал птица и поради тази причина все още свива гнезда и ги пълни с яйца. Това е и начина, по който днес е изобразяван по Великденските декорации.
Днес Великден е изключително почитан празник, за който християните се подготвят по време на цялата Страстна седмица. Красотата на яйцата и въображението в тяхното украсяване е стремеж на всяка домакиня, а съвършенството на изпечения козунак – тайна, която все още не всички владеят.
