Да излезем с приятели….. Или как да прецакаме вечерта на всички „по двойки“

Неопровержимо е твърдението, върлувало векове наред сред масата човеци, че хората са социални същества, които предпочитат и е здравословно да прекарват живота си в „двойка“ с други себеподобни социални същества, тъй като (какво и баба казва) – „…сам не се живее“.

Тук обаче идва въпросът не дали „сам се живее“, а дали „в двойка се живее“.

Ние, от Дамски клуб, силно вярваме в любовта и подкрепяме с две ръце желанието на хората да се обичат, да се събират, да живеят заедно, но и не рядко сами сме попадали в капана на изгубени в „съвместния живот“. Не отричаме и не считаме за нужно човек да изкара дните си отделен, уединен и самотен, но има някои неща, които все още леко ни дразнят и ни обтягат нервите до безкрай. И конкретното нещо, което ни кара да се чувстваме по този крайно неприятен начин са хората, които преди са живеели съвсем нормално сами, а встъпили в отношения с някой друг, изведнъж губят нормалния си облик и се превръщат в лепенка на гърба на грубия.

В тази си статия с най-добри благопожелания и приятелски тон ни се иска деликатно да намекнем на всички (дори и самите себе си), кои са нещата, които могат да превърнат една вечер с приятелска двойка в непоносимо изживяване с неблагоприятни последствия.

Четете и се учете….

НЕОБВЪРЗАНИТЕ СА ЗАБРАНЕНА ПРИТУРКА КЪМ КОМПАНИЯТА

Велика дискриминационна глупост, срещу която преди (самите ние като необвързани) сме издигали транспаранти и лозунги пред президентството, само и само да охулим „управляващата двойка“ от компанията, която счита, че вечерта е само за хора с половинки и този път няма да ни поканят. А днес, навлезли дълбоко в „семейните води“ сме много склонни да загърбим предишните си мирогледи и поели първите глътки въздух от любимия човек, сякаш забравяме за тази дразнеща политика от миналото ни и дори умело успяваме да я приложим. „Хайде да излезем само ние, по двойки!“ Изказаната така присъда веднага изключва Пешо или Марчето от листата с поканени, тъй като видиш ли, те са …….. сами!

От една страна паника настъпва само от факта, че очевидно масата може да се крепи единствено и само ако около нея има подредени четен брой столове. В противен случай жестоки катаклизми ще настъпят на земното кълбо, масата ще се срути въз краката ни, а самият баланс в вселената ще се наруши! Ин и Ян внезапно ще се размажат в едно неузнаваемо черно-бяло петно, което никога повече няма да може да възвърне прекрасните си изваяни очертания. А и „какво ще го/я правим?“ – ами едва ли от нас ще се изисква някаква по-специална грижа към горкия Пешо или клетото Марче, тъй като те все още са едни здравомислещи хора, все още владеят изкуството на поставяне на лъжица в устата самостоятелно, както и ходенето до тоалетна е вече изграден навик за възрастта им. А и определено въпросните личности сигурно имат какво да ни споделят за живота си! Е, верно, техните истории едва ли ще са толкова интересни колкото нашите за манджи, картофи, дивани, завеси и пране на чорапи, но все някак може да се насилим да ги потърпим!

От друга страна обаче, ако трябва да пристъпим малко по-сериозно към темата, добре е да споменем и женските параноични виждания за Марчето. Да, Марчето е свободно младо момиче, което е доста симпатично и забавно, но това не означава, че мъжа ни категорично веднага ще я хареса и още на масата ще обяви развода си с нас. Защото ако се замислим по-добре, то и Станка на Гошо е доста симпатична и това, че Гошо е точно до нея и така зорко й стиска ръката, не означава, че нашия принц на бял кон пак няма да я хареса!

НИЕ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО

…дишаме, съществуваме, живеем само ако сме едно цяло – аз и той/тя – ние сме двойка и това е. ОТ КОГА БЕ, МИЛИ ХОРА, ОТ КОГА изведнъж станахте до толкова неразделими, като едва до преди няколко месеца всеки от вас си живееше най-нормално и самостоятелно, без да е едно цяло с другия. Разбира се, няма по-хубаво от това човек да срещне своята сродна душа, но си помислете защо сте харесали вашата си „сродна душа“ – точно така, защото е „сродна“, а не „вродена“. Тоест, желанието да споделяте своите си моменти и да бъдете разбрани е прекрасният привкус на всяка връзка, но това не означава, че вече сте един функциониращ единствено и само заедно организъм. Те и барбароните всички уж бяха еднакви, но все пак се различаваха по цветове, заемаха различни форми – допълваха се, но все пак се и различаваха. Проблемът при доста от двойките, с които можете да изкарате вечерта си е, че те вече сякаш са загубили своята идентичност, индивидуалност, чара си дори. А така добре помним колко забавна беше приятелката ни, как се смеехме на шегите й и как тя притежаваше онова „нещо“, което привличаше сравнително завидна публика (и почитатели). А днес, в стремежа си да бъде част от двойката, тя е забравила за предишните си умения, свидно е закътала в прашния сандък на емоционалния си таван момичешкото обаяние, което строеше от нея и е станала някак …. Безлична! Сянка на Него. А и той беше забавен и развлекателен когато го видяхте за първи път на онзи концерт. И двамата бяха прекрасни, щастливи и най-вече, бяха личности. Днес са бледи копия на себе си, някаква магма от двата образа от старите ленти съчетанието на които май не е толкова успешно. Дори и да искате да попитате НЕГО за нещо, което ви вълнува, не смеете – веднага в очите Й грейва пламъче, зад което седи упрек, че заемате прекалено много от вниманието му. Ако пък решите да си побъбрите само с нея, то тогава каузата е наистина обречена – той ще подслушва и ще си довършват изреченията постоянно. Единственият начин за комуникация остават разговорите, в които всички се мъчат да общуват на една обща тема (обикновено това е основно темата, в която единият пол се оплаква от битовите навици на другия пол) или евентуални разделени женски и мъжки разговори, доста постни и неконцентрирани, тъй като тайно ще подслушвате и половинката си.

КОЙ Е ПО-ПО-НАЙ

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО! Просто няма как да не минем през този момент. И тъй като е крайно стандартен и прекалено изтъркан, дори не считаме за нужно да го обясняваме. То си е ясно – започва едно негласно (понякога и напълно ГЛАСНО) съревнование между двойките, техните възможности, постижения, изживявания, стил, начин на живот, последни екскурзии, домове…..и така можем да изброяваме до безкрай. Стига се дори до там, че в старанието си НИЕ да сме ПО-ПО-НАЙ дори може да се увлечем и в лошите си качества: „ооооо, моят е много по-мръсен, по-мързелив и по-разхвърлен от твоя“. Сещате ли се за иконката от скайп, която представлява блъскаща се във вертикална стена жълта топчеста главичка – ами представете си я моментално!!! Точно това правим в момента……как въобще е възможно да се хвалите и съревновавате за това кой е по-некадърен, коя е по-истерична, и кой са по-скарани? А след това, след любезните целувки и пожелания за лека нощ и само след вълшебния звук от затваряща се врата, да започнете да оплювате с „прекрасната си половинка“ най-добрите си „приятели“. Невероятно, няма що!

ПРОСТО Е СКУЧНО

Не винаги, разбира се, но при двойки, които имат проблеми сами със себе си в собствените си връзки, определено не може да бъде нищо по-различно от скучно. И за да бъдем малко по-положителни поне към края на статията си, този път, в тази точка няма да ви показваме какви сте (сме), а ще ви препоръчаме какви да бъдете (бъдем). Просто е нужно да се отпуснем, да отворим душите, ума и емоциите си (положителните по възможност) и да ги излеем върху останалите без тревоги и притеснения. Сещате се за невероятно смешен, но и доста мръсен виц, а се притеснявате да го кажете, защото жената веднага ще ви изгледа под вежди? Е, не се тревожете излишно – направете го и я подканете и тя да продължи с нейна версия за забавни истории. Приемете половинката си като приятел, не се дразнете, че мъжът ви ще говори и с друг освен с вас, дайте поле за изява на широкото си сърце и просто се настройте за една вечер без оценки, недоразумения и конфузни ситуации. Помните ли как се забавлявахте до сутринта със същите тези хора когато бяхте просто състуденти! Е, та те са все същите и дори по-добри, защо не се опитате да съживите същите тези емоции вместо зорко да дебнете половинката си за евентуално грешно движение или „противниковия отбор“ за автогол.

Всички ние се нуждаем от приятели и трябва да имаме такива ако искаме да бъдем едни нормални и пълноценни хора и социални индивиди. Просто разчупете стереотипа и позволете както на себе си, така и на хората около вас да бъдат такива, каквито сте ги видели и каквито са ви привлекли на своя страна първия път. Не се опитвайте да търсите „под вола теле“ и може и да успеем да прекратим поредния сезон на „Отчаяни съпруги“, в който този път играем главна роля.