Годежният пръстен, който е символ на съюза между мъжа и жената е традиция идваща още от дълбока древност. Кога точно е възникнала никой не знае, но и до днес е свързана с най-свещените връзки. А именно брачния съюз.
Още от древността хората са търсели начин да изразят своите чувства и привързаност. Така възниква традицията да се подарява пръстен като символ на вечна любов и отдаденост. Кръглата форма на пръстена е изразявала безкрайността, вечния съюз и нерушимата връзка между мъжа и жената.
Кога е възникнал обичаят мъжът да предлага брак с годежен пръстен не е известно, но този обичай съществува у народи с различен бит и народопсихология.
Според някои източници тази традиция тръгва от Древен Египет. В някогашното египетско общество семейството е заемало много важно място.
За египтяните кръглата форма е символ на безкрайната любов и вечния съюз между жената и мъжа. По тази причина този пръстен е служел за бележене на техния съюз.
Според египтяните пръстена трябва да се носи на безименния пръст на лявата ръка, защото оттам минава ”вената на любовта”. Едва през 16-ти век тази традиция навлиза в християнството.
В днешно време в САЩ и Великобритания например пръстена се носи на безименния пръст на лявата ръка, а в България и Полша на дясната ръка.
При сключване на брак много жени предпочитат да носят и годежния, и венчалния пръстен на един и същи пръст, а други пък на двата безименни пръста. За изработване на пръстените в началото били избирани разнородни материали. Използвани са предимно кожа, коноп, кости, слонова кост.
Древните гърци, а по-късно и римляните, започнали да изработват годежните пръстени от желязо. Тези, които били с по-големи възможности си позволявали пръстени, изработени от сребро, мед, или злато. Малко по-малко традицията се разпространила и из Централна и Източна Европа. А от там към Близкия Изток и постепенно достигнала по-далечните краища на Азия.
В древността често пъти мъжете отсъствали от дома си заради пътуване или война. Когато се завръщали у дома, първото нещо, което проверявали било, дали любимата носи подарения пръстен. Това е бил символ на нейната вярност.
Случело ли се годежът да бъде развален по вина на мъжа, жената имала право да запази пръстена като компенсация за това, че репутацията и е накърнена, но ако причината е в нея то тя трябва да върне пръстена.
Според древните римляни железният пръстен е символ на издържливост и сила. Освен, че символизира любов, той е символ и на собственост, не само на любов, но и на притежание, с него жената е закупена, своеобразен залог за вярност.
В източните страни годежният пръстен се използвал и за брачна халка. Но в началото вместо халка, се използвала панделка.
Най-често той е представлявал златна лента, чиито краища се съединявали и образували кръг, символизиращ търпение и смирение. И до днес може да наблюдавате подобен ритуал в съседна Турция. При годеж, двойката си разменя халки, които са свързани с червена панделка. Символичното й свързване означава и неразрушимата връзка между бъдещите съпрузи.
Постепенно, през вековете по-богатите хора започнали да изработват годежните си пръстени от най-различни метали. Предпочитани обаче станали три
- Злато
- Мед
- Сребро
Заради ранга си, най-богатите имали право да носят само златни халки. Постепенно традицията се прехвърлила и сред по-бедните семейства. А среброто и меда останали за по-простите украшения.
Фигурите, които били изобразявани върху халките били най-различни. Може да бъде любовен възел или ключ, с който трябва жената да отключи сърцето на мъжа.
Друг символ са двете вплетени ръце с корона и сърце над тях. Това символизира разбирателството, любовта, приятелството между мъжа и жената. Верността и лоялността между двамата.
В началото традицията да се подарява годежен пръстен е била присъща само на хората със знатно потекло. Постепенно тази традиция се разширява до обществените личности, рицарите и накрая до всички свободно родени хора по онова време.
През 860 година Папа Николай първи издава декрет, с който съобщава, че преди самата брачна церемония трябва да има предварително споразумение, скрепено със златен пръстен, което се доближава до съвременния вариант на годежа. В ония времена се е смятало, че ако годежният пръстен е приет това е обещание, което по никакъв начин не може да бъде нарушено, дори да няма писмен документ за това. Постепенно в изработката на годежните пръстени започнали да използват и скъпоценни камъни като рубин, сапфир, диамант. Червеният рубин символизирал любовта, сапфира новото начало, а диаманта вечността. От значение била и символиката на самия камък. Например опал не се използвал в изработката на годежни пръстени, защото той е символ на лош късмет. Италианците започнали да правят годежните си пръстени от сребро, украсени с множество гравюри и черен емайл.
Във Венеция пък традицията била годежният пръстен да бъде поне с един диамант. Според някои предания, диамантите са магически камъни, създадени от пламъците на любовта. 
Това са едни от най — твърдите камъни, символ на сила, дълголетие, стабилност на взаимоотношенията, непреходна любов и привързаност. Те са били много редки, скъпи и достъпни само за богатите. Едва през 19 век се откриват първите големи залежи на диаманти в Южна Америка. Това дава възможност повече хора да имат достъп до тях. Купуването на скъп пръстен не е типично само за миналото. И в днешно време чрез пръстена мъжът демонстрира своите финансови възможности пред бъдещата булка и че е готов да създаде и да се грижи за семейството си.
Днес има една засилваща се тенденция двойките заедно да избират пръстена. В някои страни, където и двамата носят годежни пръстени годениците ги избират така, че да си подхождат. Макар и рядко в култури, където жената основно носи годежен пръстен се случва жената да подари такъв на мъжа. Въпреки, че традицията се е запазила почти същата, напоследък все по-често се случва жената да прави предложението на мъжа. Например в Обединеното кралство е много популярно дамите да предлагат брак на мъжете през високосна година и по-точно на 29 февруари.
За направата на годежния пръстен се използва обикновено сребро, злато и платина. Вместо диаманти се използват камъни, отговарящи на зодиакалните знаци, а също сапфири, изумруди и рубини.
Според някои теории първият годежен символ е още от времето на пещерните хора. Те използвали въже от корени и треви или от кожа. С него завързвали ръцете и краката на своята избраница, за да не може тя да избяга. Когато се убеди, че избраницата му няма да избяга пещерния човек първо развързвал краката и, после ръцете и накрая връзвал въжето само около единия и пръст.
В някои европейски страни е прието една и съща халка да се използва и като годежна и като венчална. Когато на халката се гравира името на съпруга и датата на сватбата халката вече се смята за сватбена.
