Дали заради по-голямото разнообразие и свобода, дали заради падналите граници и възможността „навсякъде да намираме материал“, или просто защото днешното поколение сме доста по-разглезени, егоистични и лишени от способността да правим компромиси, връзките в наше време са много по-кратки, неустойчиви и искрени провали на фона на това, което виждаме в лицето на родителите си примерно. Но макар и нравите на поколенията да са се променили, а глобализацията, феминизмът, урбанизацията и модернистичните ни наклонности (както и цял куп други подобни глупости) да са ни видоизменили, все пак съществуват някои изконни истини, определено независещи от ерата, в която живеем. Колкото и да не ни се иска (незнайно защо) да ги спазваме или приемаме, добре е поне да се замислим за миг върху тях и да се опитаме да си представим какво би било ако само за ден изпробваме на практика действието им. Определено човешките взаимоотношения са най-сложната част от живота ни като цяло и като такива – са както най-приятната, така може да се превърне и в най-болезнената емоция, на която сме способни.
Затова ние от Дамски клуб просто поседнахме, послушахме бабите, отворихме ушите си за майките и прочетохме някоя и друга книга, за да разберем какво можем да поправим в самите себе си, за да позволим на собственото си Аз да обича мъжа до нас по по-здравословен начин – както за него самия, така и за нас.
Много ни се иска да успеем да предоставим на всички жени по света една безотказна рецепта за това как може да се обича един мъж, така че връзката да е хармонична, здравословна, безпроблемна, едновременно с това страстна и енергична. Е, не можем обаче! И едва ли някой по света е възможно да го направи въобще (камо ли да го постигне на практика). Затова просто сме събрали няколко основни принципа, които е добре да не нарушаваме и по-често да си припомняме, особено при по-дълги връзки, когато всички ние сме вече свикнали до болка с човека до себе си и някак си мислим, че той винаги ще е там. Но дали е така наистина!
Започваме с това, че често при дълги връзки забравяме истинската цел на нашите отношение с мъжа/съпруга/приятеля/любовника. Неволно, увлечени от всекидневните несгоди и под влиянието на вече достатъчното изминали дни заедно, ние несъзнателно започваме да се концентрираме върху лошите страни на половинката си и наблягаме повече сякаш на това да го упрекваме и да ги изтъкваме все по-изкусно и красноречиво.
Затова ви призоваваме най-горещо: Помнете истинската цел на отношенията си с мъжа до себе си! Да, определено той понякога мрънка, често хленчи за една настинка така, както се жалба човек с ампутиран крак, домързява го дори за дребни неща и може да не е най-добрият водопроводчик на света, но все нещо сме открили в този човек някога „тогава“. Колкото и да се опитваме да твърдим, че се е променил, едва ли сме изцяло прави – по-скоро ние сме променили начина си, по който гледаме на него и сме забравили същността и целта на връзката си с него – а именно – да си доставяме максимално удоволствие за оптимален период от време един на друг. Концентрираме ли се върху тази цел, ще видим как леко и съвсем безболезнено възприятието ни за мъжа до нас ще започне да се възвръща към първоначалните любовни трепети, които някога сме изпитали с въпросния „принц на бял кон“. И не поради някаква съществена причина, а само и единствено защото ние сме пожелали да пренебрегнем маловажните проблеми и да изкараме на преден план това, което ни радва. Ако в крайна сметка не успеем и въпреки всички усилия, които сме положили, след излетия с кофи позитивизъм, мухльото си остава … мухльо – ами какво правите с него тогава. Освен да се заразите с мухъл и цялата ви къща да замирише на отчайващ мухлясал трагизъм, друг резултат едва ли ще постигнете. Не удължавайте агонията излишно и убийте „страдалческата любов“ с един куршум, за да се възродите за нещо ново, очакващо ви едва зад следващия ъгъл.
Хвалби или похвали – да, това е следващия съвет, който можем да ви дадем къде от личен опит, къде пооткраднато от тук, от там. Но моля концентрирайте се върху малкото, но
изпълнено със съдържание „или“. Наблягаме на него, защото ние не сме привърженици на изкуствено повдигнатото самочувствие, неизменно вървящо ръка за ръка с доста занижен интелект. В крайна сметка срещу вас не седи слабоумен човек (или поне така се надяваме), тъй че изречения от рода на
„Ти си най-велият на света“
„Никой друг не може да завие крушка като теб“
„Твоите мръсни чорапи миришат най-прекрасно“
…леко не ни се нравят. А едва ли ще се харесат и на половинката ви, ако е един напълно нормален човек. Затова ние препоръчваме да наблегнете на похвалите, тоест – да поощрявате това, което наистина е направил добре. Все пак всеки човек търси признанието на околните (колкото и да го отрича), а ако това признание на положителните му качества идва от най-близкия за него човек (ВАС), то тогава цената му скача многократно, а удовлетвореността е просто незаменимо чувство. Хайде замислете се и вие, не очаквате ли трепетно именно ТОЙ да ви каже, че сте много красива в новата рокля, че вашата домашна пилешка супа е най-вкусната и че къщата ви е прекрасно подредена и най-уютна (за него). Искате – не се опитвате да лъжете сами себе си!
И тъй като вече засегнахме темата за похвалите, продължаваме с тяхната противоположност – унижението и обидите, леките скандали, които жените с такава емоция 
успяваме да превърнем в обществено достояние. Знаем – те просто са нетърпими понякога, но ако се замислим, едно крещене наистина ще ни помогне на нас самите да изпуснем парата, но определено на тях няма да им причини нищо повече освен усещане, че сте истеричка (каквато не сте били преди, когато ви е срещнал…….и така нататък). Никой не обича и не бива да бъде унижаван. И тъй като ние сме все пак хора, живеем в доста динамичен и изнервен свят и далеч не сме безпогрешни, случва се да прекалим. И двете страни да прекалим. Усетим ли, че контролът излиза извън границите на здравия разум, а ситуацията започва да наподобява Етна, веднага прехвърлете мислите си към точка 1 – истинската цел на отношенията си с този мъж. Разбира се това не означава да мълчите и приемате всичко, което той стовари върху вас, но определено и ние слушаме и разбираме повече, а сме и по-склонни да направим компромис при сериозен разговор, а не когато някой ни се кара! Все пак не сте му майка, учителка, наставник. Кажете какво мислите спокойно и му дайте възможност и дой да каже.
А как да кажете какво мислите ли? Ето го и следващият момент – кратко, точно, ясно и без намеци. Само японските мъже (може би) ще ви разберат ако говорите с тях на японски. А „японски“ за нашите си момчета означава всичко, което не е структурирано straight to the point (право в целта). И на вас ще ви е по-лесно, и на него, а и нещата наистина ще започнат да се случват.
„Кой е мъжът в семейството?“ Е точно този въпрос искрено ни изумява! Как кой? ТОЙ! Ако ние трябваше да сме мъжа в семейството, то щеше просто да сме … мъже! Да, но не сме. Подкрепяме напълно желанията на феминистките да се борят за правата си и за равенство, но ние предпочитаме да ни подадат ръка на слизане от автобуса, да ни носят тежките чанти, да ни оправят всичко развалено вкъщи (или да ни купят ново – не се противим). А ако сега ни кажете – ама той за нищо не става, е, тогава:
- Вие като го вземахте, защо проспахте този момент
- Като нищо не става от него, защо си го държите на отглеждане все още
- А дали вие не сте една малка многознайница, вманиачена в желанието си за контрол и считаща, че само тя знае как може да се направи всичко ПО ПРАВИЛНИЯ НАЧИН, и просто сама не сте си изкопали гроба и сложили табелка „мъж“ на гърба?
Ние, целият дамски колектив, предпочитаме да сме по-неспособни, леко дори глуповати на моменти (ние знаем как) и да облекчим живота си многократно по този начин, като
междувременно се наслаждаваме на закрилническото и галантно поведение на мъжете около себе си. Оставете го да се изяви, да се развие, да покаже, че той е по-велик и определено ще имате изгода от това. И все пак не забравяйте: за да може той да бъде вашият принц на бял кон, трябва вие да сте неговата принцеса.
Макар и съветите относно взаимоотношенията между мъже и жени да са безброй и трудно да можем да ги обобщим в няколко реда само, като за последно (но не и по важност) оставяме вторачването – в пълния смисъл на тази дума. Препоръчваме силно и от сърце, за вашето психическо и неговото физическо здраве, да не се вторачвате в детайлите, да не правите от мухата слон и нека „скандалът“ за това къде си е оставил обувките днес да не завършва с основаването на света и непоносимостта ви към цялата му рода до девето коляно. Все пак мъжът (колкото и да не ни се вярва понякога) е голям човек, който може по същия начин да се научи да си прибира дрехите в гардероба, точно както успяхте да научите и кучето да ви носи разни играчки.
Но по-важният аспект на вторачването, на който желаем да обърнем малко повече внимание, е вторачването един в друг. Любовта е едно прекрасно чувство и незаменимо изживяване, което всеки човек трябва да изпита в живота си (поне един път). Насърчаваме двойките да 
правят всякакви неща заедно, да прекарват времето си един с друг и да споделят живота си колкото е възможно. Но не повече! Само колкото е възможно! Ако наистина искате да останете пълноценен човек, интересен, забавен, дори на моменти загадъчен за половинката си, вие имате нужда и от свой живот – живот в работата, с колегите, с приятели и дори понякога с роднини НА САМЕ. Дайте си възможността и без него да можете да функционирате като самостоятелен човек, не превръщайте живота си в непрестанно циркулиране като спътник около „Краля Слънце“. В същия момент не очаквайте и от него да ви превърне в център на неговата вселена. Това, че той може да излезе да се забавлява с приятели не означава, че в момента, в който го изтървете от поглед той веднага ще намери следващата си изгора. За да е с вас, значи има и друга причина и определено тя не е слепотата му. А и някак си не е логично да си мислите, че две години подред преди да ви срещне опашките от обожателки са се крили, само и само да се появят на бял свят едва когато се е обвързал вече с вас. Отделен въпрос е, че ако му се иска, и с верига да го завържете за парното вкъщи, пак ще я прегризе и ще ви избяга.
Като допълнение, ако някой ден просто пътищата ви се разделят, ще можете да си спестите излишното скубане на коси и оплакването тип „Живота си дадох на този мръсник! Всичко за него направих!“. Помислете трезво – кой ви е поискал да жертвате себе си? Едва ли той?
След всичко казано по-горе, установяваме, че нещата са доста простички на теория и са истини, стари като света. За съжаление трудно постижими, но все пак възможни. Единствено малко позитивна нагласа, свободомислие и лека усмивка могат да ни помогнат да тръгнем по правилния път, защото
„Животът е толкова сложен, колкото сами си го направим“
Дерзайте…
